От Роберт С. Блит (Robert C. Blitt)

Конституционните изменения, които се проведоха в Русия през 2020 г., осигуряват разширената роля на Руската православна църква – Московска патриаршия в руската външна политика. Конституционното укрепване на селективното разбиране на Кремъл относно държавния суверенитет и ненамеса, подкрепата на държавната версия на историческата истина, силната защита на правата на сънародниците в чужбина и разпространението на традиционните ценности са въпроси, в които църквата категорично подкрепя руската култура като световен противовес на западния „ултралиберализъм“. Изправени пред тази реалност, създателите на политики ще трябва да преоценят естеството и същността на взаимодействията си с църковните служители и да предприемат мерки за по-строг контрол на дейностите на РПЦ в съответните им юрисдикции.

През цялата си постсъветска история, дипломацията на РПЦ демонстрира своята продължителна ангажираност към предопочитанието на Кремъл за многополюсен международен ред. Преди почти двете десетилетия тогавашния митрополит Кирил заяви че: „Православието в международната политика [може да улесни] изграждането на многополюсен свят“. Днес църквата се основава на тази перспектива, за да отхвърли решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и други подобни органи, които се смятат като чужди и вредни за руския суверенитет. 

Най-показателното обаче е, че придържането на РПЦ към суверенитета на Кремъл, особено в случаите, когато и двамата са готови да отхвърлят всеки морален принцип в името на реалната политика. Помислете за намесата на Кремъл за закона за свободата на религията и убежденията и правния статут на религиозните общности на Черна гора от 2019. Кремъл, който се стреми да запази руското влияние в чужбина, оправдава намесата си във вътрешните работи на Черна гора посочвайки необходимостта от защита на православието. От гледната точка на РПЦ събитията в Черна гора застрашават „каноничното православие“, отразявайки страшния „украински сценарий“, затова и нямаше нужда да се вземат предвид тънкостите на ненамесата. Все пак, логичната обосновка на РПЦ ясно доказва загрижеността на Кремъл относно политическото присъединяване на Черна гора към Запада. Като РПЦ ясно заяви: „Настоящите власти на Черна гора не крият факта, че са активни привърженици на европейската интеграция и отдалечаването от Сърбия“.

Църковното отстояване на политическите догми на Кремъл отразява дълбоко вкоренени практики. Преди повече от десетилетие, руското външно министерство и РПЦ се ангажираха да продължат „съвместните усилия за борба срещу фалшифицирането на историята“. Външният министър Сергей Лавров поднови обещанието си през 2020 г., обявявайки, че неговото министерство „ще продължи да прави всичко възможно като противодействие срещу опитите на фалшифициране на историята [чрез] тясно сътрудничество с Руската православна църква“.

Тъй каато фалшификацията сега е конституционно анатемосана, църквата е готова да благослови позицията на Кремъл, който приравнява всека предполагаем намек срещу Русия като равносилно на възхваляването на нацизма. Като част от тези усилия, църквата използва историческата наратива на Кремъл като „тоягата и моркова“ както за изграждането на потенциални съюзи, така и за да се окаже натиск върху чужди държави. Например, наскоро църквата похвали хърватски държавни служители за възстановяването на паметник на съветски войници, наричайки го като „силно символичен акт, който запазва историческата памет“. За разлика от това, патриарх Кирил насочи срещу българския президент тирада за шест минути относно изказванията  му, които ги счита за „безобразия“ на историческия ревизионизъм, обезценявайки силата и жертвите на Русия. 

Църквата също играе ключова роля за разпространението на съобщенията на Кремъл сред етнически групи. Например Световният руски народен събор (СРНС), който представлява НПО на Руската православна църква действа като ключова свързваща организация на сънародници, която защитава руските интереси в чужбина, включително и чрез лобиране в ООН. Дейността на РПЦ предоставя на Кремъл две важни предимства: Първо, църквата популяризира съобщенията на Кремъл освободена от тежестта на други държавно спонсорирани информационни мрежи като RT и Sputnik. Второ, тъй като РПЦ свиква широка аудитория освен сънародниците си – а включително и други духовници, НПО и чуждестранни държавни служители по целия свят, успява да предаде информацията си до много различни органи.

На последно място, конституционните изменения, подкрепящи традиционните ценности, дават приоритет на някои колективни норми за сметка на индивудалните права, засилвайки влиянието на църквата върху руската идентичност, както в Русия така и в чужбина. Конституционното утвърждаване на тези ценности вероятно ще засили усилията на Кремъл да ръководи световен съюз, с цел да подкопае универсалната защита на човешките права. Като част от тези усилия, РПЦ отдавна вече култивира международни съюзи: „Цялата западна култура…става радикално антихристиянска и антирелигиозна. В този сличай има нужда [от] универсален общ фронт, формиран от традиционни религиозни изповедания, за да се отблъсне атаката на вонйстващия секуларизъм“.

За изграждането на този общ фронт църквата ухажва религиозни общности и консерванти активисти, сънародници, чужди държави и политически агенти. По всички тези световни ангажименти РПЦ се противопоставя категорично на всякакви предполагаеми посегателства срещу традиционните ценности, като същевременно подрива западните норми и институции и от другата страна насърчава репутацията на Русия и международното ръководство на Кремъл. Например Декларацията на Хавана от 2016 г., подписан съвместно от РПЦ и Ватикана, умело заобикаля всякаква критика към руския авантюризъм в Украйна и Сирия и вместо това представя Руската православна църква  и Кремъл, като неутрални миротворци, ангажирани с защитата на застрашените християни.

Подходът на църквата към консервативната част на гражданското общество накара групи като C-Fam в САЩ, НПО „ориентирана към семейството“ да похвалва в ООН опозицията на РПЦ срещу сексуалната ориентация и правата на половата идентичност. Още по-драматично, друга американска група, Международната семейна организация, се опита да засили позициите на Руската православна църква и Кремъл, приемайки финансиране от православен олигарх свързан с Кремъл и възхвалявайки Русия като „християнския спасител на света“, стигайки до там да подкрепи „изключително важната роля [на Русия]…в световен мащаб.

На този фон, посочените по-горе изменения предоставят конституционна подкрепа за активизирането на световните усилия на Кремъл за оспорване на демократичните ценности, заместването на международната система за човешките права и дестабилизиране на институциите и обществата чрез кампании на дезинформация. Имайки предвид готовността на РПЦ да продължи тези усилия в съответствие с Кремъл, конституционните изменения вероятно ще доведат до още по-тясна връзка и интеграция между църквата и държавата. Политиците трябва да вземат под внимание процъфтяващата външнополитическа роля на РПЦ и да направят необходимите корекции, отчитайки нарастваща връзка на църквата с Кремъл и нейните текущи кампании за влияние към държавни и недържавни събеседници.

Роберт С. Блит е професор поп право в Юридическия факултет на Университета на Тенеси.