ВОЕННИЯТ КОНФЛИКТ В ТИГРАЙ

0

От Ромина Истратии

Имайте предвид, че този текст е написан два дни преди да бъде съобщено зазвземането на столицата на региона Мекеле от тиграйските отбранителни силни, което накара федералното правителство да обяви прекратяване на огъня

На 4 ноември 2020 г., федералното правителство на Етиопия започна военна операция в региона на Тиграй в северна Етиопия. През осемте месеца на продължаващия конфликт, между Тиграйски народен освободителен фронт/Тиграйските отбранителни сили от една страна и етиопската федерална армия подкрепена от еритрейските отбранителни сили от другата, появиха се многобройни съобщения за неизбирателни артилерийски удари по жилищни райони и цивилни лица, систематично изнасилване на жени и момичета, сплашване, тормоз и лишаване от свобода на етнически тиграйци, плячкосване и унищожаване на имущество, болници, както и религиозни обекти и съкровища от федералните войски и съюзничите им. Хуманитарните агенции постоянно съобщават, че в Тиграй бушува глад, предизвикан от човека поради ограниченията в земеделието и систематичното разграбване на селскостопанското оборудване от федерални и еритрейски войници. В доклад на кризисната група ACAPS от юни („Криза в Тиграй – последствията на конфликта в продоволственото осигуряване, земеделието и живота“) се отбелязва, че регионът вече е класифициран във фаза 4 на IPC (Интегрирана класификация на фазите на продоволствена сигурност), което означава, че е изправен пред извънредна ситуация, като 350 000 души се намират в бедствие (IPC фаза 5). Освен това от началото на конфликта стотици хиляди са напуснали своите общности  –като някои села/градове са вече напълно празни– търсейки убежище в регионалната столица Мекеле или в лагери по околите региони на границите със Судан. През април 2021 г., междунароната хуманитарна организация CARE съобщи, че конфликтът е довел до разселването на „над 417 152 души, предимно жени и деца“ („Бърз анализ на пола на конфликта в Тиграй“).

Настоящата ситуация ме обезпокоява, защото в миналото бях провел дългосрочно антропологично изследване в Тиграй. Работя там от 2016 г;, с цел да разбера опита на местните общности относно домашното насилие, като същевременно опитвам се да помогна за решаването на проблема, вземайки предвид религиозния-културния контекст на преобладаващото православно население Täwahǝdo в Тиграй. През ноември 2020 г., преместих се в Етиопия с намерението да се върна в град Аксум, за да ръководя интервенция в сътрудничество с духовенството, местни заинтересовани странни и доставчици в околните села. Войната избухна точно когато се подготвихме да стартираме проекта, и това доведе до прекратяването на всякаква комуникация с нашите партньори в градовете Мекеле и Аксум, докато стана невъзможно да се информираме относно състоянието на нашите колеги и общностите им (комуникацията е частично възстановена оттогава).

Много беше изписано за конфликта и заради етническото напрежение и споровете, които го продкрепят, съществуват противоречиви наративи за него. Не се занимавам в този текст с подсилването на нито един от тези наративи, а по-скоро споделя личното си разбиране за конфликта и хуманитарната криза която преживявам от мястото, където сега живея в Адис Абеба, а и чрез информацията от колеги в Тиграй, за да подчертая нуждата за спешно и окончателно решение на проблема.

Конфликтът: Поглед върху старите и текущите спорове

Конфликтът, който е избухнал в Тиграй, отразява сложния историческия ход на Етиопия, особено през последните 30 години. Историческият контекст може да бъде очертан накратко, но дава информация за общото благоприятно отношение на много хора в Етиопия относно настъпателната военна операция в Тиграй и участието на Еритрея във войната.

През 1974 г., последният монарх на Етиопия е премахнат и военният режим на Менгисту Хайле Мариам, известен като Дерг, поема властта. Въпреки че този режим произхожда от борбите на въхновени от марксизма студените, които са имали като цел да реагират срещу неравенствата в имперската система, скоро се превръща в насилствена хунта. Последва гражданска война за общоетиопската кауза и за етническото самоопределение. Войнната беше водена от Северна Етиопия, с участие на Еритрейския и Тигрейския народен фронт за освобождение (ЕНФО и ТНФО) и завършва през 1991 г., със свалянето на Дерг от властта от бойците за освобождение, които до тогава са били обединени с другарите си от други региони. Възникващият Етиопски народен революционен демократичен фронт (ЕНРДФ) формира преходното правителство на Етиопия, докато Еритрея поиска и постига независимост. В резултат на колониалното наследство и политическото напрежение поради маркирането на границите през 1998 г., избухва война меду Етиопия и Еритрея близо до границата на Тиграй, която довежда до дългогодишни враждебни отношения меду двете страни. Изглежда че Еритрейско-етиопската война е приключила, след като новият министър-председател на Етиопия Абий Ахмед дойде на власт и възстанови отношения със Еритрея, а също е получил Нобелова награда за мир като признание за усилията си.

Въпреки че идването на Абий Ахмед на властта беше мотивирано от широко разпространената критика срещу предишното правителство и исканията за политическа реформа в Етиопия, то също така култивира целенасочена критика и осъждания срещу ТНФО –дискурс, който непропорционално подчертаваше злодеянията и репресивните тактики на партията, но без да споменава изобщо приноса му в гражданаската война и икономическото развитие на Етиопия от имперския период. За съжаление, публичният дискурс в Етиопия скоро започна открито да свързва ТНФО с целия народ на Тиграй –където живее преобладаващо земеделско население, изправено пред бедност докато много хора се подкрепят от държавната система за социална закрила. Това свързване отразява отчасти мнението сред голямо етиопоско мнозинство, че тиграйците се идентифицират исторически с тактиките на партията си, и са ги подкрепяли напълно. Фактът обаче, че много тиграйци се чувстваха разочаровани от ТНФО преди войната и изразяваха по-независими политически позиции, беше напълно игнориран и освен това не беше правилно използван в реформатоските стратегии на Абий Ахмед.

През ноември 2020 г. докато войната в Тиграй се продължава имах възможността да говоря с много етиопци и да слушам тяхното мнение по отношение на войната. Тогава с изненада установих, че повече от моите събеседници оправдават войната или я подкрепят, като много от тях обикновено твърдят, че невините убити цивилни лица в процеса на „унищожаването“ на ТНФО предсатвляват „неизбежно зло“. Още по-обезпокоителни бяха отговорите на някои членове на духовенството на преобладаващата етиопска православна църква Täwahǝdo, като свещениците благославяха етиопската армия в събитие излъчвано от телевизия през първите дни на конфликта. Несъмнено е, че етническата принадлежност се е превърнала в разделящ фактор в Църквата през последните месеци. Премълчаването на молбите на Тиграйския патриарх на Църквата Абуна Матей срещу геноцидното насилие в Тиграй показва, че Църквата е била накарана да обслужва интересите на нацията и по този начин каноничната власт на Патриаха над църквата се ограничава.

Мащабно насилие срещу цивилни лица: изнасилването като военно оръжие, обстрелване на жилищни райони, екзекуции на мъже и момчета, изкуствено предизвикан глад.

В настоящия конфликт са докладвани многобройни актове на насилие срещу цивилни лица, включително систематични обстрели на жилищни зони, умишлено и многократно сексуално насилие срещу жени и момичета, екзекуции на мъже и момчета, както и непряко насилие порадо наранявания или смърт на деца от мини, бомби и заблудени куршуми, както и психически травми в резултат на насилие или загуба на роднини.

Обобщен доклад на Европейския план за външна дейност в Африканския рог публикуван през март, споменава десетки хиляди жени като консервативна оценка на степента на изнасилване от странна на федерални военни служители. Доклади и публикации от хуманитарни агенции ясно документират нарастващия брой жени и момичета, търсещи медицинска помощ след изнасилване или контрацепция за да се предпазят от вероятността да бъдат изнасилвани.

Наличните доклади подкрепят свидетелствата за използването на изнасилване като военно оръжие, докато се смята, че еритрейските войници са извършили най-жестоките актове. През март организацията Insecurity Insight [Прозрение за несигурност]  съобщи свидетелства на жертви, които подкрепят твърдението, че изнасилването се използва като стратегия за етническо прочистване:

Някои жени описват как като са били изнасилвани, изнасилвачите са казали, че „прочистват кръвта“ на жените и че трябва да се откажат от тиграйската си идентичност. Друга жена свидетелства, че еритрейските войници, докато са я изнасилвали, твърдели, че са били заповядани да „гонят жени“ докато друга жена помня, че еритреийските войници са казвали, че действията им са отмъщение срещу Тиграй.

INSECURITY INSIGHT, “СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ В ТИГРАЙСКИЯ РЕГИОН НА ЕТИОПИЯ“, 30 МАРТ 2021 ГОДИНА.

Важно е да се отбележи, че Тиграй е много религиозно общество, което оценява телесната девственост, особено на жените и момичетата преди сключване на брак, а систематичната и унизителната стратегия на сексуалното насилие се използва за да уврежда (физически и социално) жертвите, унижавайки по този начин религиозните и културните ценности на народа. Това се доказва от предполагаемите свидетелства на войници, които са изнасилвали монахини в град Вукро и войници, които се опитват да изнасилят девици.

Гледайте видеото на Канал 4, което включва интервюта с жертви:

Доклад на Етиопската комисия по човешките права публикуван през февруари съобщава, че деца са осакатени от мини, бомби или заблудени куршуми. Докладът се позозвава на мащабни ограбвания от бойци на болници, медицински съоръжения и линейки, водещи до смърт на пациенти, нуждаещи се от спешна медицинска помощ и невъзможността на жертвите на изнасилване да получат медицинска помощ. Освен това се съобщава, че много вътрешно разселени лица са били свидетели на военно насилие, включително загуба на роднини, която допринася за тежки травми и тъга, които в голяма степен остават неразрешени поради ограниченията на достъпа до хуманитарните работници и услуги за психосоциална подкрепа, предоставени от хуманитарни организации.

Какво можем да направим в отговор на конфликт от нашата страна?

Отвъд необходимостта от незабавно прекратяване на огъня в Тиграй, изглежда изключително важно да се действа чрез призиви за мир и помирение срещу враждебността и подбуждането към омраза преобладаващ в политическия дискурс и в социалните медии и също да се култивира съпричастност към жервите/оцелелите в Тиграй.

Членовете на етиопската диаспора, които са избягали от Етиопия и се оплакват срещу ТНФО са били начело при насърчаването на благоприятно настроение към войната, като не са признали необоснована им роля в диктуването на етиопските политически решения и същевременно не споделят същата реалност с етиопците в Етиопия. От другата страна много местни етиопци продължават да водят антагонизми върху етническа основа, нещо, което пречи на способността им да признаят тежкото положение на народа в Тиграй и да проявят съпричастност. В международен план, докато много еритрейци се противопоставиха на режима на Исаяс Афверки, който се възприема като авторитарно, не всички бяха отявлени спрямо осъждането на участието на Еритрея във тиграйската война, което предполага, че етнорелигиозните разлики срещу Тиграй все още оказват силно влияние сред някои еритрейци. От другата страна, конфликтът накара много еритрейци и тиграйци да обединят гласовете си и да осъдят участието на Еритрея във конфликта и повторението на войната и призовавайки еритрейската армия да се оттегли от Тиграй. Такива гласове могат да поправят пътя към помирение и възстановяване на мира в региона. Успоредно, важно изглежда да се оспорва изкривената употреба на религията, която се опитва да оправдае „патриотичните“ политически цели в етиопските медии. Каквото мнение и да има някой относно настоящия конфликт и независимо колко ограничена е властта му, важно е да се опита да „хуманизира“ настоящите политически дискурси, чрез фокусирането върху жертвите/оцелелите и подчертаване на задължанието на всички хора да защитават човешкия живот –независимо от място, етническа принадлежност или религия. Ако етиопците и еритрейците в държавите си, както и в общностите на диаспората, не осъдят открито и недвусмислено насилието като политическо решение, изобличавайки по този начин лидерите им, които избират такива средства, тогава дългосрочните последици от опустошителната война неизбежно ще се усетят от всички.


Д-р Ромина Истратии е главният изследовател на проект dldl / ድልድል.