От Алис Изабела Съливан и Мариа Алесия Роси

Православното изкуство, особено в източните части на Европа, има още много да предложи, обаче е обезценено и е поставено на маргиналите на изследванията. Сравнително малко се знае за страните, народите, културите и историята на Източна Европа, извън местните общности и средите на академичните специалисти. Това важи особено за Средновековието и Ранния модерен период, чиито изследвания изследвания са разделени между Западната традиция и Византийската империя, включително вековете след Падането на Константинопол през 1453 г., докато малко се изследва или се обсъжда в класните стаи за контактите и обмените между двете. Историята, изкуството и културата на Източна Европа и богатато православно художествено производство на тези земи са отстранени и поради това не попадат в географските, тематични, културни и времеви сфери на компетентност на история на изкуството. Всъщност православното изкуство причинява проблеми на изкуствените периодизации и географските граници на историята на изкуството, но изучаването му има потенциала да подобри картината вкарайки в дискурса гласове, които отдавна са мълчали (или са били заглушени).

Несъответствия и разногласия в географските определения на Източна Европа са водили до маргинализацията на православната културна сфера. Това, което съставлява Източна, Югоизточна, Централна или Източно-Централна Европа е нещо, което се е променило с течение на времето. Районите на Балканския полуостров, Карпатите и по на север Русия са включени в определени периоди и дискурси в Европа, докато в други случаи те са били отхвърлени или напълно пренебрегнати. През по-големия период от Късното средновековие и Ранния модерен период, източноевропейските територии –като княжества на Валахия, Молдавия, Трансилвания около Карпатите (които по-късно образуват съвременната Румъния), Киевска Рус, Московия, Сърбия и България– преживяват много промени в политическите им граници, които усложняват картината. Днес тези земи се намират в много различни страни, всяка със своя език и обичаи. Историята е сложна, но също така и богата, така че може да допринесе за нашето разбиране относно взаимосвързаността в средновековия свят и различните традиции, допринесли за развитието на местните обичаи и стиловете в иконография.

Всъщност Източна Европа отдавна стои на кръстопътя на конкуриращи се традиции и светогледи– сред тях са латинския, гръцкия и славянския– които са повлияли на местното, политическо, военно, икономическо, религиозно, културно и художествено развитие. Въпреки това, спецификите на всеки регион, а в съвременността, политиката и националистическите подходи засилиха тенденцията да се разглежда всеки регион поотделно, оставяйки изследователите да се чудят дали различните аспекти на местното развитие могат да се считат част на споделена история. През по-голямата част от ХХ век идеологическите подходи, предразсъдъците в писането на история и трудностите във физическия и изследователския достъп в Източна Европа са допринесли за този въпрос. Желязната завеса също е създала действителни и идеологически препятствия, разделяйки особено източнохристиянските културни сфери от голяма част на останалия континент. Достъпът до народи, места и знания беше ограничен.

Сега обаче глобалните усилия в рамките на Средновековните и Византийските изследвания насърчават изучаването на пределите на средновековия свят, позволявайки да се появи по-ясна картина на земите на Източна Европа. Духовната сила на Византия оказа огромно влияние върху тези земи, което е особено очевидно в художествената сфера. Това влияние продължава до Падането на Константинопол и особено през следващите десетилетия. Страните на Източна Европа изиграха важна роля в приемствеността и преоформянето на византийското изкуство и култура след разпадането на империята.

Сборникът „Византия в източноевропейската визуална култура в края на Средновековието“ (Brill, 2020) [Byzantium in Eastern European Visual Culture in the Late Middle Ages] е редактиран от Мария Алесия Роси и Алис Изабела Съливан и допринася за по-цялостно разбиране на въпроса. Сборникът разглежда въпросите за културните контакти, спонсорството за художествени проекти, както и преобразуването и присвояването на винзантийски, културни, богословски, и политически модели в местните традиции, както се вижда в архитектурата, в монументалните живописни цикли, в иконите, в текстилните изделия, писмените текстове и церемониите в Източна Европа. По-конкретно сборникът разглежда региони от Източна Европа –всеки от тях независимо, но също и във връзка с развитието на византийската културна сфера– като Хърватия, Република Северна Македония, Сърбия, България, Румъния и Русия от XIV до XVI в. Освен това сборникът оспорва миналите предложения относно художественото производство по тези земи, като същевременно поставя православното изкуство върху картата на историята на изкуството.

Преди всичко това, което заема централно място в тази публикация е дългът на местните развития в православното изкуство, архитектура и визуална култура към художествени форми, възприети от други места, и особено от Византия. Въпреки че историците са се занимавали с въпроса за „влиянието“ на Византия при образуването на културния, религиозния и политическия живот на региони от Източна Европа; картината, която е възникнала първоначално подчертава динамиката между центъра-периферия с Константинопол да се явява като идеологически превъзходна силна, която оказва доминиращо културно влияние в целия Източноправославен регион.

Разследваните текстове, материалните и визуалните доказателства обаче разкриват умението и изобретателността между конкуриращите се традиции във всеки местен контекст.

Въпреки че изкуството, архитектурата и визуалната култура от т. нар. Поствизантийскип период отдавна са отхвърляни като вторични и неоригинални, представляват всъщност динамично и богато художествено производство, подобно на това на Византийската империя в разгара на своята слава. Разпадането на Византия не сложи край на креативността и културното развитие. Напротив, то допринесло за придвижването на хора, предмети и идеи през установени граници, нещо, което улесни междукултурните контакти. Материалните доказателства и изследвания заедно с писмените исторически източници, могат да обогатят картината за местната уникалност и взаимосвързаността на културните центрове в Източна Европа, както  и за многостранните измерения на православното изкуство.

Както показва сборникът, регионите на Източна Европа не са просто места „под влияние“ от другаде. Вместо това тези територии предлагат динамични мрежи за контакт и обмен, позволявайки на учените да обрисуват по-богата картина на развитието на местните художествени и културни форми и споделените традиции. Книгата представя примери за това как можем да започнем да изясняваме различните измерения на православното изкуство, архитектура и визуалната култура в Източна Европа, като продължаваме да разширяваме времевите и географските аспекти на изучаването на средновековното, византийското и поствизантийското изкуство и да очертаваме картата на множество контакти, които са се разпростирали от Късното Средновековие до Ранния модерен период.

Този сборник е първият от поредица публикации, предназначени да насочат вниманието към стойността на православното изкуство, художествените и културните традиции на Източна Европа. Този опит е част от инициатива На Север от Византия, която изследва средновековното художествено производство на северните граници на Византийската империя в Източна Европа.

Алиса Изабела Съливан (Университет Тафтс), и Мария Алесия Роси (Университет Принстън) са съоснователки на инициативата На Север от Византия Twitter: @NorthofByzance