От В.К. МакКарти (V.K. McCarty)

„Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър…“*

Несъмнено свидетелството на Деяния (2: 2-12) за Петдесетницата е вдъхновено от енергията на Духа. Той излъчва с блясъка на вярата, която се въниква чрез необикновено мистично преживяване, включващо цялата общност събрана в молитва. Така че, по думите на св. Роман Сладкопевец от кондака на Петдесетницата: „единогласно славим Всесветия Дух“. Това трайно присъствие на Бог в Светия Дух, ни се разкрива в Св. Писание, представлявайки основното съкровище на православното християнство. Светият Дух ни ръководи през Св. Литургия; Той е дал смелост на първите мъченици, мъже и жени; Светият Дух също е вдъхновил Вселенските събори и е определил Канона на Св. Писание.

Имаме щастието, че Деянията на апостолите са били написани толкова скоро след събитията, които описват. Макар че Деянията е сбор от разкази, които включват цяла панорама от незабравими личности и любими епизоди, допринасящи за посяването и растежа на ранната Църква; това, което се открива е действието на Бога– Живият Бог, който познаваме като Св. Дух–  и тук ни се разкрива и се изобразява по отличен начин. „Не би било преувелично да се заключи, че ранните християни са разглеждали Светия Дух като главния външен свидетел на присъствие на Христовото Царство“ (J.T. Koenig, Charismata: God’s Gifts for God’s People, 1978, 73) [Харизмите: Божиите дарби за Божия народ].  Всъщност, книгата на Деянията може да се определи като „Евангелието на Светия Дух“.

Днес имаме възможност като молещи се членове на Тялото Христово да погледнем назад и да видим, че вярата на хората представлява неразделна част от историческата структура на ранната Църква. По този начин, в първите си дни, когато движението на Иисус се разпространява в Антиохия (Деяния 11:26), Лука отново ни напомня, че дори преди да се въведе думата „християни“  за да опише учениците на Христос, те са били наричани „вярващи“ поради тяхната непоколебима вяра (Деяния 2:44, 4:32, 10:45). Следователно, важно измерение на приноса на Лука към Св. Писание е разказът за основаването на Църквата чрез величественото описание на „Всесветия Дух Божий“.

Силата и обещанието на Светия Дух са оповестени в първите стихове на Деяния (1:2, 1:5) и са красиво описани в историята на Петдесетница и чрез цялата книга на Св. Писание. Всесветият Дух е живо присъствие, духовната сила на Иисус Христос и живее във вряващите. Затова, четем за вярващи, които „се изпълниха с Дух Светий“  (2:4), докато петдесетническия разказ  изцяло се отличава от динамичния живот на Духа в личния опит на всеки вярващ. В зависимост от превода в книгата Деяния Светият Дух се споменава около шестдесет пъти. Последователите на Иисус са „кръстени с Дух Светий“ и служението предствалява „дар на Светаго Духа“.

Светият Дух е личното присъствие на Господа към учениците си; следователно призоваването в молитва в присъствието на Иисус и присъствието на Светия Дух вървят заедно. Чудесата на апостолите, записани в Деяния се извършват чрез силата на Светия Дух в името на Иисус Христос (3:6, 4:10, 9:40). Това означава, че  Христос е центъра на Божието действие в Светия Дух в изкупителния наратив на възникващата Църква.

В деня на Петдесетница опитът на Светия Дух трябва да е било толкова чудесен, че след Възкресението, този ден представлява връхната точка на Църковната година. Това първо учудващо излизване на Духа в колективната християнска памет е едно от най-известните и важни разказни описания във целия Новия Завет: „С няколко умели щрихи се очертава очарователен образ“ (.D.G. Dunn, Beginning from Jerusalem, 2009, 146). [Тръгвайки от Йерусалим]. Тексът описва хора от различни народи и места, които пристигат за да участват в еврейския празник на Петдесетница, който се провежда петдесет дни след еврейската Пасха. Те всички стават свидетели на Светия Дух, който прониква в  учениците на Иисус и не само „ напълни цялата къща, дето седяха“, но и изпълни дълбините на душите им. Хората „се чудеха“  от това което са чували и са виждали. Там „внезапно биде шум от небето“ (2:2) и видение подобно на пламъци: „езици като че огнени“ (2:3). Тогава вдъхновените думи, провъзгласени от апостолите, бяха разбрани от всички като хвалебна реч, възхваляваща великите Божии дела.

Евангелистът Лука, нашия главен разказвач, описва духовно и тайнствено явление, действието на Бога на земята по време на изливането на Светия Дух. Хората, които са били свидетели на това явление, са го интерпретирали по различни начини. Несъмнено обаче там се е случило нещо, което променя живота им, нещо, което може и нас да вдъхнови, като размишляваме върху този разказ.

Петдесетницата е изобразен от художници като Дучо (олтара Maestà в Сиена, 1308) и от Ел Греко (Петдесетница, около 1660). Мнозина са помнили шума от небето, докато други са помнили огнените езици които се спряха близо до учениците, понеже Светият Дух запалваше и укрепваше вярата им, разпространявайки силата Си като огън. Църковният отец св. Кирил Йерусалимски, учи, че този огън  „озарява душата и ще доходи при вас, за да премахне и да изгори трънливите грехове, озарявайки още повече праведното притежание на вашата душа“. („Беседи към Оглашените“, PG 33, 988BC).

Нека да припомним момента в Евангелието от Лука когато св. Йоан Кръстител, казва, че ще дойде по силния от него, който ще кръсти с Дух Светий и с огън (Лк. 3:15-18). Затова огнените езици означават присъствието на Бога, както и изпълнението на пророчеството пред хората. Освен това, силният вятър показва силата на Божия Дух, който духа, дето иска. Нека да си спомним също, че Господ казва на пророк Иезекиил в Стария Завет: „Изречи пророчество за духа, изречи пророчество, сине човешки, и кажи на духа“ и „тъй казва Господ Бог; дойди от четирите ветрове, душе, и духни върху тия убити, и те ще оживеят“ (Иез. 37:9-14). Именно това е Божия Дух който е духнал върху убитите и ги оживи. По този начин пророчеството на Иезекил се изпълнява на Петдесетница.

Хората са спомнили, че вятърът беше толкова силен, така че учениците са знаели, че е дошъл от небето и е било толкова шумно, че веднага много хора са събрали около мястото, където са били учениците на Христос. В началото всички тези хора не са могли да разберат небесния знак и са били изумени, но всъщност това е било присъствие на Господа, Господът, който „шествува върху ветрени криле“ (Пс. 103:3). Точно като Роман Сладкопевец описва явлението:

Мъдрите, мислейки че цялата горната стая
се разрушаваше под вятъра, очите си затвориха от страх
и тогава се случи нещо по-страшно
и чудо след чудо се добави
и езици огнени се явиха над главите им
изпратени от Всесветия Дух за да ги очисти

И какво точно означава дара на говоренето на езици (глосолалия)? Много е казано за този странен аспект на Петдесетницата. Така че би било полезно да го разгледаме от различна гледна точка. Изглежда, че вътрешното преживяване се връща в паметта и се описва като външно и видимо явление. Несъмнено най-удивително в случая не е че всеки човек е чул апостолите да говорят на езика им, а че всички онези хора, принадлежащи към различни религии и националности, са чули похвала за великите Божии дела. Тези които не са били Евреи също са слушали тези думи. По този начин, посланието на Господ на Петдесетница, сред вятъра и огъня, е чудотворно, защото всички са го разбрали по един и същ начин. Божието Слово звучеше като езикът на нашите отци и баби, нашия епископ, независимо дали това беше на руски, корейски, гръцки еврейски или някакъв странен диалект на Кападокия. Чудото на Светия Дух не е само говоренето на езици от учениците, а и това, че хората, които са говорели на различен език, са слушали учениците и са ги разбрали. Същото би могло да се случи и на нас тогава, тоест да почувстваме изливането на Светия Дух онзи ден. Опитът на Божия Дух на Петдесетница беше наистина прекрасен, шумен като духовна буря и пламенен по тайнствен начин и най вече е бил приет като радостно послание.

Следователно най-важният аспект на говоренето на езици не е странността му, а посланието, което изпраща. Всички думи на божествената похвала са били веднага разбрани от международните поклонници. Какво беше посланието? Хората са чули и са разпознали великите Божии дела. Мидяни,Ппартяни, жителите на Кападокия, дори Египтяни и Араби всички са чули „за великите Божии дела“ провъзгласени във вярата в Иисус Христос (2:11). Някои от събралите обаче са оспорвали факта и се присмивали на учениците, тогава Петър е станал и изнасял първата християнска проповед. Според него Светият Дух е показал на всички присъстващи новото значение на еврейските писания, като същевременно е тълкувало знаците, които сочат към Иисус Христос като Месия. Следователно хората са получили напътствия от Светия Дух и Божията енергия ги подготви да се покаят за греховете си и да бъдат кръстени. По този начин Всесветият Дух служи, „като свидетелства за Христос, вдъхновявайки и укрепвайки евангелската проповед, продължавайки чудотворното дело на Христос“ (G.W.H. Lampe, God as Spirit, 1977, 65). [Бог като Дух].

Затова, братя мои, сега като слушате четения от Деянията на апостоли в Църквата, не забравяйте, че слушате Светия Дух, Божия Дух. Слушайте Св. Писание, което ви разкрива, че Духът Божии вдъхновява и ръководи Църквата, защото е посял семената на вярата в сърцата на вярващите на новата общност в света. Ако по време на молитвата сте възприемчиви и чувствителни към Светия Дух, той ще ви даде служение. Ако слушате Светия Дух, Той ще ви изпрати да вършите Божиите дела,  както казва Роман Сладкоповецът:

Братия, нека да възпяваме езиците на учениците
защото, не с украшени слова,
а със силата на Божествената кукичка
те са хванали всички хора в мрежите си
защото взеха кръста Му като пръчка,
и привличаха към живота тези, които почитат и прославят
Всесветия Дух.

*Деяния 2: 1-2. Този текст е посветен със специални благодарности на Митрополит Иларион.

В.К. Маккарти е англикански богослов, която изнася лекции в Общата Богословска Семинария и пише за Института за изследвания по източно християнство. Нейната кнга „From Their Lips: Voices of Early Christian Women“ [От техните устни: гласове на ранните християнки] е издадена от Gorgias Press.