От Сирадж Аси (Seraj Assi)

Беше жестока седмица за палестинците в града на мира.

Като безкомпромисни израелски групи са подготвили провокативен парад през мюсюлманския квартал на Стария град, израелските сили за сигурност са насочили оръжията си към мирни протестиращи парелстинци и поклонници, извършващи молитви за Рамадан в джамия Ал-Акса. Стотици са били ранени при поредните жестоки репресии. През последните дни циркулират видеоклипове в социалните мрежи, които показват как израелските полицаи хвърлят зашеметяващи гранати, стрелят с гумени патрони срещу палестинците в джамията, нападат поклонници със сълзотворен газ и бият брутално палестинец близо до джамията. Обезпокоителни кадри покахаза група еврейски ултранционалисти, които танцуваха тържествено при вида на пламъци в джамията Ал-Акса. Насилието се увеличи постепенно, заплашвайки избухването на гражданска война по улиците на смесените градове на Израел и по-конкретно Лод, Рамла, Акре, Хайфа и Яфа, където араби и евреи, мюсюлмани и християни са постигнали деликатно съжителство от десетилетя. По-на юг израелските атаки в Газа убиха над 100 палестинци, включително и деца и ранниха 1000 други, като съществременно разрушиха многоетажни сгради с резултат стотици хора да бъдат разселени.

За пореден път Израел превърна празниците на Деня на Йерусалим –израелския национален празник, който отбелязва обединението на Йерусалим и установяването на израелския контрол над Стария град– в повод за репресии срещу палестинците, напомняйки на света, като един доклад на организацията за Наблюдение на човешките права призна миналата седмица, че това е държава апартейд.

Това, което се случва в Йерусалим, не са просто „сблъсъци“ между израелци и палестинци, както основните медии искат да ви накарат да повярвате. Това, което се случва е бруталната ежедневна реалност на окупационна власт, окуражена от безусловната подкрепа на САЩ и международното безразличие; власт, която упражнява военната си сила срещу хора без гражданство, живеещи под нейния контрол, лишени от основните си човешки и граждански права. Това, което се случва е, че правителството на Нетаняху се насърчава от оглушителното мълчание на Вашингтон, тъй като правителството на Байдън все още не е взело ясна позиция относно продължаващото нарушаване на правата на палестинците.

Напрежението нарастваше от седмици. Йерусалимците са се подготвили за безредици, като израелския Върховен съд се готвеше за решението на принудителното изселване на шест палестински семейства от домовете им в квартал Шейх-Джара където те са живели за десетилетия.

Тежко въоръжени групировки на еврейски заселници организираха провокативни паради през арабските и мюсюлманските квартали на Стария град, докато израелските власти наложиха ограничения на палестинските поклонници по време на Рамадан, забранявайки на мюсюлманите да се събират мирно на площад, през първите седмици на свещения месец. Междувременно еврейски националистически групи настояваха за правото си да се молят в сградата на джамията Ал-Акса. Според договореното статукво, ислямска институция, известен като Waqf (вакъф), финансирана и контролирана от Йордания , управлява джамията Ал-Акса и Купола на Скалата, докато израелските сили за сигурност присъстват на мястото и се сътрудничат с Waqf. Позволено е на евреите и на християните да посещават мястото, но им се забранява да се молят според разпоредбите на статуквото.

Християнската общност не е в по-добро положение. Израел забранява на християните да посещават Йерусалим и Витлеем по време на Рождество Христово, особено онези от Газа, където живеят около 1000 християните, предимно православни. Църковните предстоятели в Йерусалим се сблъскват ежедневно със злоупотреби, тормози и заплахи от страна на израелските заселници, включително вандализми, палежи и оскверняване на църковни имоти в древния град. Преди време гръцко-православна духовна семинария е била запалена и обезобразена с антихристиянски графити.

Християнската общност в Йерусалим е също изправена пред ежедневната заплаха от безкомпромисни еврейски заселници, целящи на принудителното придобиване на църковния имот, както и заплахата на отчуждване на църковния имот от държавата. Православната църква, най-старото християнско присъствие в Стария град, съобщава за множество опити на заселниците да завземат имотите ѝ близо до порта Яфа, главния вход за християнските и арменските квартали. Организации на заселниците като Ateret Cohanim агресивно купуват църковен имот, за да увеличат еврейското присъствие в Стария град и да изпълнят това, което те наричат „физическо и духовно изкупление“ на Стария град.

Но корените на проблема са по-дълбоки. От десетилетия Израел едностранно обявява Йерусалим като „вечна и обединена столица“. (САЩ дадоха благословията си, като преместиха посолството си в Йерусалим.) Миналата седмица израелският премиер Бенямин Нетаняху изяви: „Йерусалим е столицата на Израел и тъй като всяка държава изгражда своята столица и я развива, ние също имаме право да строим в Йерисалим и да го развием. Това правим и ще продължим да го правим.“ Постоянните претенции на Израел за изключителното право над Йерусалим насърчиха общността на заселниците и са я довели до нови крайности, като същевременно позволи на Израел да провежда политики, насочени към изселването и обезправянето на палестинците в града.

Палестинците вярват, че тези политики са нагла схема за грабване на земя, експанзионистичен план, който се случва посред бял ден и е подкрепен от насилствени заселници. Визията на Нетаняху за „Големия Йерусалим“ цели до анексирането на града, където стотици хиляди палестиници живеят, съставляващи около 40% от населението на града, с още хиляди живеещи извън „разделителната бариера“ в Източен Йерусалим. Тези хора са постоянно под ежедневната заплаха на разселването. Крайнодесните въоръжени заселници, насърчавани от крайнодесни политици изискват от израелския Върховния съд да заповядва изселването на палестинците от Източен Йерусалим. Чрез анексирането на Източен Йерусалим Израел бързо ще се превърне в държава, в която рано или кръсно еврейското малцинство ще управлява палестинското мнозинство с режим на апартейд. (За разлика от евреите, палестинските мюсюлмани и християни живеят в Йерусалим като лица без гражданство, чийто статут на постоянно пребиваване може да бъде отнет от Израел по всяко време.)

Въпреки това Йерусалим принадлежи към всичките си вероизповедания. Той се намира на земя, която се счита за свещена от три религиозни групи. Евреите вярват, че това е мястото на два храма, които са били център на техния религиозен и общ живот. Храмът „Възкресение Христово“ се намира в Йерусалим, мястото, където Иисус е проповядвал, умрял и е възкръснал. Сега този град е важно място за поклонение на християните по света, много от които вярват че Йерусалим е градът на предстоящото Второ пришествие на Иисус. Освен това в Йерусалим се намира и джамията Ал-Акса, където пророкът Мохамед се е възнесъл на небето и е пътувал през нощта от Мека. Това е и мястото на ключови събития на живота на Иисус и други свещени личности на исляма.

Поради деликатното си положение, Йерусалим е мястото на нестихващи вълнения в Палестина. Това е родното място на втората Интифада, избухнала преди две десетилетия след провокативното посещение на Ариел Шарън в джамията Ал-Акса, и мястото на смъртоносните бунтове през 1990 г., които са избухнали, след като група еврейски екстремисти са се опитали да поставят крайъгълен камък за построяването на нов храм.

Пътят към мира в Палестина минава през Йерусалим и ако няма справедливо решение за палестинците и тяхното тежко положение, никога няма да има мир в Йерусалим.

Сирадж Аси е доктор по арабски и ислямски науки на университета Джорджтаун. Автор е на изследването The History and Politics of Bedouin: Reimagining Nomadism in Modern Palestine (Routledge 2018) [История и Политика на бедуина; Преосмисляне на номадизма в съвременната Палестина].