От архим. Кирил Говорун (Cyril Hovorun)

На 29 декември 2021 г. Светият синод на Московската патриаршия реши да създаде Руска екзархия, която ще отговаря за цяла Африка. Екзархията ще се състои от две епархии: една за Северна и една за Южна Африка, а титлата на епископа на Северна Африка ще бъде „епископ на Кайро и Северна Африка“.

Мнозина смятат това решение за нарушение на древните права на Александрийската патриаршия. Още през 325 г. сл. Хр., в първия Вселенски събор в Никея, на който е приет Символът на вярата, петото правило на събора гласи следното: „Трябва да се запазят древните обичаи на Египет, Либия и Пентаполис, според които епископът на Александрия има власт по всички тези места, тъй като подобен обичай съществува и по отношение на епископа на Рим“. С други думи, Никейският събор потвърждава териториалния суверенитет на Александрийската църква по начин, подобен на този, по който е потвърдил суверенитета на Римската църква. Всъщност още от ранните християнски векове двете църкви имат еднакъв модел на развитие по отношение на административните си структури и привилегии. Понякога църквата в Александрия е била образец за Рим. Например александрийските архиепископи са били наричани „папи“ един век преди римските епископи да приемат същата титла.

Синодалното решение на РПЦ, което беше взето малко преди края на 2021 г., на практика отмени горното правило, както и някои други правила на древната Църква. Синодът е обосновал решението си с твърдението, че Александрийският православен патриарх е отстъпил от правилата и е в схизма, тъй като поменава предстоятеля на новосъздадената Автокефална православна църква на Украйна. Тази църква беше призната с Томос, издаден от Вселенската патриаршия преди три години, през януари 2019 г. Три други православни църкви последваха Вселенската патриаршия: тези на Александрия, Гърция и Кипър. РПЦ не признава това решение и впоследствие заплашва, че всяка църква, която се осмели да подкрепи Вселенската патриаршия, ще бъде изправена пред множество последствия. Москва едностранно е прекъснала общение с Константинопол, Александрия, Атина и Никозия. Досега обаче само Александрийската патриаршия е била подложена на най-брутално отмъщение.

Повечето наблюдатели приемат обясненията на Руската църква, а именно, че причината за ответните действия е признаването на Украинската църква. Въпреки това смятам, че това не е основната причина, а само оправдание. Основната причина може да се обясни с общите стремежи на Русия към африканския континент. След успеха на Китай в това, което може да се възприеме като повторна колонизация на Африка, Русия побърза да вземе участие в така наречения „второ разделяне на Африка“. Изглежда, че авторитарните режими на Изток се опитват да запълнят празнотата, създадена на континента от западните демокрации.

Тези авторитарни режими трябва да предложат нещо на местните правителства и икономики, за да установят присъствието си на африканска земя. Русия не може да предложи инвестиции и инфраструктурни проекти от същия мащаб като Китай. Истината е, че тя може да подкупва, както прави в Европа и на други места, но това изглежда, че не е достатъчно. В същото време в Източна Европа и Близкия изток Путин се е изявил като защитник на авторитарни и престъпни режими, предотвратявайки всяка промяна, която биха могла да предизвика народите на тези страни, както и усилията на Запада за демократизация. Той също така демонстрира успеха си в защитата на диктатори в страни като Сирия, където изложи Америка, показвайки, че предполагаемите американски „червени линии“ са само празни думи. Неотдавна той предостави подобни услуги на репресивния режим в Беларус и изглежда, че Казахстан ще последва.

Със сигурност доста африкански лидери, чийто начин на управление не се различава много от този на Башар Асад или Александър Лукашенко, се интересуват от способността на Путин да защитава непопулярни режими, да ги предпазва от народни вълнения, както и да нарушава демократичните процеси, като например изборите чрез измами. Несъмнено руският лидер с удоволствие споделя политическите си знания и налага прилагането му с помощта на руски паравоенни групи.

Рискувайки с Африка, Путин използва не само паравоенни групи, но и Руската православна църква. Последната е меката сила на режима на Путин и може да му помогне да затвърди руското присъствие в Африка. Преди това решение на Руския синод, РПЦ е имала известно присъствие в Африка, като е предлагала пастирски грижи на руски емигранти. Тя разполагаше със свои представители в Египет, Мароко, Тунис и Южна Африка, наред със съгласието на Александрийската патриаршия. Сега Руската църква иска да замени Александрийската патриаршия и да поеме ролята на пастир относно местните африкански православни, които представляват малка, но мощна група върху религиозната карта на континента. Руската църква твърди, че разширява дейността си в Африка според древните правила. Иронията обаче е, че тези правила се нарушават в името на руското разширение. Подобно нарушение може да бъде обяснено само ако става дума за по-висок политически залог, който в случая е опитът за новото “разделяне за Африка”.

Архимандритът Кирил Говорун е професор по еклисиология, международни отношения и икуменизъм в Духовната академия „Св. Игнатий“.